ΚЮ̀ΧΒΑΜ1, -аш, несв.; кю̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Отпадам, изнемощявам телесно от старост или болест; запирам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

КЮ̀ХВАМ2, -аш, несв.; кю̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Засядам на едно място. Жените и децата / прибрали бяха се в кръчмата, / где беше кюхнал горския стражар. К. Христов, ЧБ, 76.


Източник: Речник на българския език (онлайн)