КЯ̀РЕЦ, мн. няма, м. Простанар. Умал. от кяр. Те [народняците] снабдявали изселвачите със задгранични паспорти и за тая си услуга вземали по един наполеон от всяко семейство! Както виждате, добър кярец и по-лесен от конекрадството. БН, 1895, бр. 27, 4.