КЯРУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. и диал. Кяря. Тъжи, жали бедна майка, / .. / Има сина соколина, / там далеч, далеч в чужбина, / там робува, там кярува, /зиме, лете там минува. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 152. — Ой ви вази / катунари, / коритари, / копанари, / цяло лято / топор бием, / купуваме, / кяруваме. Ц. Церковски, Съч. II, 28.