КЯТЍБИН, мн. кятѝби, м. Остар. Кятиб. На тази мисъл го наведоха две писма истински, неподправени писма, издадени от кятибина на кърджалийския съюз. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 536. — Какъв си му ти на пашата? Кятибин. Водя му сметките. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 395.


Източник: Речник на българския език (онлайн)