ЛА, мн. няма, ср. Муз. 1. Название на шестия тон от гамата в до мажор, отговарящо на буквеното наименование А. Имената на тоновете до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до, с които си служим при пеене по ноти, се използуват в музиката отпреди около хиляда години. Пеене V кл, 4. Тоновете ла, си, до, ре, ми, фа, сол, ла, подредени по височина, образуват гамата ла минор. Пеене V кл, 28. Горно ла.
2. Нотният знак на този тон. Музиката не е ливада, та да препускаш галоп из нея. Какво е това сол с точка, ми диез, ла! П. Незнакомов, БЧ, 80. На солфежа вместо си написах ла.
3. Разг. Струна на музикален инструмент, настроена на този тон. Дръпнете струната „ла“ на цигулка слабо. Чува се топ „ла“ с определена сила. СбЗФ, 51.
— Ит. lа.