ЛА̀БАВО. Простонар. Нареч. от лабав; хлабаво. Защо едни могат да произвеждат повече, а други по-малко? .. Българинът не го ли подбутваш с остен, хептен лабаво ще я подкара. Сл. Македонски, ЕЗС, 131.
◊ Няма лабаво. Жарг. За констатация, че изискванията са големи и че не е възможно да не се работи или да се постъпва нехайно, несериозно. — Я гледай ти — рекъл Стоян Захариев — няма лабаво! Това е то народната войска — и дисциплината, и оръжието ѝ автоматично. Сл. Трънски, Н, 510. — Цялата сума ли събра? — попита Никодимов, .. — До стотинка. Като видяха, че няма лабаво, всички намериха пари... П. Незнакомов, ТС, 73-74.