ЛАБИРЍНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до лабиринт. В силно напуканите карстови масиви се създават възможности за образуване на лабиринтните пещери. ПЗ, 1977, кн. 2, 9. Тая противоположност от една страна, бодрото настроение на обикновения Яворов, от друга главоломната трагика и лабиринтна безизходност в поезията му, ми се струваше недопустимо загадъчна и странна, дори неестествена. М. Кремен, РЯ, 520. Медицинският преглед бил като за космонавтипредвид особеностите на подводното плуване: налягането в Евстахиевите тръби, азота, лабиринтната атака, дълбочинното опиянение, бързото телесно охлаждане. Ат. Мандаджиев, БЦР, 87. Всички отпадъчни течности от лабиринтни уплътнения и други на помпата трябва да се събират към обща фуния, монтирана към чугунената рама на помпата, .., откъдето се отвеждат към смукателния резервоар. В. Геров, ПКВ, 300. Лабиринтни филтри.


Източник: Речник на българския език (онлайн)