ЛА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и и (рядко) -вни, прил. Който се отнася до лава; лавов. Дъното на кратера е запълнено с течна лесноподвижна лава, която образува лавено езеро. Геол. IX кл, 90. В територията на Южна България се включва част от обширния Македоно-Тракийски масив. Той има .. и обширни вулкански лавни покривки. Геогр. X кл, 55. Тези чудни скали имат лавен произход, с обилни кварцови образувания. Л. Мелнишки, ПП, 24. Лавени потоци.


Източник: Речник на българския език (онлайн)