ЛАВЍНА ж. 1. Огромна маса от сняг, която се плъзга по силно наклонени планински склонове, като увлича и събаря по пътя си всичко. При опустошителното дело на ураганите тъдява се присъединява и други един унищожител — преспите. Тия рилски лавини, често големи колкото къщи, се подхлъзнуват от върховете и с голяма бързина се търкулват по склона, като ломят и завличат със себе всичко, що им се улучи на пътя. Ив. Вазов, Съч. XV, 42. Всяка година се образуват безброй опасни снежни натрупвания, някои от които при определени обстоятелства се свличат стихийно. Тогава, ужасени, хората говорят, че е паднала лавина. Отеч., 1978, кн. 2, 43. Понякога само един изстрел може да предизвика откъртват на лавина, а сега в подножието на ледовете се бе разиграла цяла битка! Ст. Волев, МС, 101. Ето той е възседнал на бял кон и води безчетна българска войска, която се носи като лавина по петите на татарите. Д. Линков, ЗБ, 46. Съобщенията ставаха все по-тревожни, събитията политаха като лавина, която вече нищо не може да спре. Д. Димов, Т, 358.
2. Разш. Със съгл. или несъгл. опред. с предл. от. Грамада от камъни, дървета, вода и под., която се движи с голяма сила, устремно, като помита всичко по пътя си. Вие претъркулвате камък надолу по урвата. Камъкът тръгва сам, но скоро среща по пътя си други камъни и те го последват .. Накрая към бездната се носи лавина от търкалящи се камъни. Хр. Одисеев, ТН, 55. Той е будувал през цялата нощ и е решил да ме покани в кариерите, за да бутне камък отгоре ми, а ако не успее да направи това, да ме удари с железния лост и след това да подкара каменната лавина, да ме затрупа. Й. Радичков, ББ, 93. Имало е случаи, когато по дълбоките дерета и долини са се свличали такива лавини от вода, примесена с камъни и пръст, че пред тях не можеха да устоят и най-солидните селски постройки. Сл. Трънски, Н, 52.
3. Прен. Със съгл. или несъгл. опред. с предл. от, н а. Голяма група, маса от хора или животни, която се движи устремно. — Влакът спря и сивата човешка лавина го притисна от всички страни. Г. Караславов, Избр. съч. I, 357. И колкото унищожителен да беше огънят, тази човешка лавина, макар и тук-там да оредяваше, стремително се насочваше към брега. Срещу трета рота дебаркираха повече от триста немци. В. Нешков, Н, 148. Зад ъгъла се показа тълпа от други стачници .. Лавината на гладните се уголеми. Д. Димов, Т, 282. Лавината от обезумели слонове стремително приближаваше. К, 1963, кн. 1, 32.
4. Прен. Обикн. с несъгл. опред. с предл. от. Голямо количество, множество от нещо; куп, грамада. Тъй като кметът още нищо не знаеше за някаква си вилна зона, дори не подозираше каква лавина от заявления се носи към общината. Р. Михайлов, ПН, 93. Поредният фестивал на художествената самодейност приключи .. По-голямата част от показваните на сцената обработени народни песни и танци са в художествено отношение по-малоценни от първоизворите, че лавината от безлични обработки все повече ни затиска и завлича. Н. Хайтов, П, 281-282.
◊ Електрическа лавина. Спец. Поток от електрони, в който броят на електроните расте с увеличаване на изминатото разстояние.
— От лат. labina през нем. Lawine и рус. лавина.