ЛАЗУ̀РНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от лазурен. Небесната синева добиваше на всяка минута златиста и мека лазурност. Ив. Вазов, Съч. XVI, 11. Погледът се възхищаваше като малко дете, милуван от благата, тиха виделина на есенния ден и от нежната лазурност на небето. Ив. Вазов, Съч. X, 27.