ЛА̀ЗЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. За насекомо или влечуго — движа се с всичките си крайници или с цялата долна повърхност на тялото си; пълзя. Жена му все още лежеше с унил поглед, впит в голия таван, по който лазеха само няколко едри лениви мухи. П. Вежинов, ДБ, 46. Един зелен скакалец стърже двата си дълги крака и ни гледа право в очите, а по земята лазят буболечки и бръмбари. Д. Габе, Н, 41. Седи граничарят, подвил крак на земята, а по широката му черна длан лази една калинка. Н. Стефанова, РП, 156. Изведнъж нещо писнало над главата му и той [момъкът] се събудил. Погледнал нагоре и що да види: триглава змия лази по дървото. Ран Босилек, Р, 115. Далече зад селото е корията, от шосето тя не се вижда, но Пинтата я усеща вече, той като че я гледа с кокичетата, .., с тревите и храсталаците, в които се тулят зайци и яребици, лазят упорито тромави костенурки. Г. Караславов, ОХ II, 9. Някои [животни] живеят във вода и от тях повечето имат широки опашки и крилца, за да плуват, а пък други много крака, за да лазят, както рака. ИЗ 1874-1881, 49. Завистта змия е, що съска и лази. Ив. Вазов, Съч. II, 34.

2. За човек или животно — движа се, придвижвам се едновременно на ръце и на крака или на четирите си крака; пълзя. — Нашите прапрадеди са минавали и без техника, и без наука. Лазели са по дърветата за плодове и са ровели земята с тояга. Ем. Манов, ДСР, 99. После взе от колата вехто скъсано чердже, наметна се с него, влезе в гората и почна да реве като мечка и да лази на четири крака към бедната крава. Елин Пелин, Съч. I, 153. Тръгна да се изкачи на върха. Намести опираше ръцете си на земята и тъй лазеше нагоре. К. Петканов, П, 154. А още по-малко имаше прилика, разбира се, с „чичото“, дето лазеше по колене в кухнята и се правеше на медун, за да разсмива Ангелариевия син. А. Гуляшки, ДМС, 72. Сега балеринките танцуваха, гумените човечета се премятаха, мечетата лазеха по масите и беше така весело, както може да бъде само в една голяма стая, пълна с играчки. Ив. Остриков, ОП, 14.

3. Прен. Придвижвам се бавно; пълзя, пъпля. Конете едвам лазеха из баирчинката. Елин Пелин, Съч. I, 47. „Надежда“ [крайцерът] лазеше със скорост четири, пет мили в час далече от бреговете. Д. Добревски, БКН, 27. За да стигнем по-бързо, взехме такси и потеглихме. Но след пет минути почнахме да спираме на всеки 15 метра. Гъст поток от коли лази към парка. К, 1963, кн. 2, 35-36.

4. Прен. За светлина, огън, дим, мъгла и под. — като се движа бавно, постепенно се разпространявам нанякъде; пълзя, пъпля. Сянката на чукара, в полите на който се виеше пътеката, лежеше по отсрещния скат и все по-бързо лазеше нагоре. X. Русев, ПЗ, 7. Пред очите ѝ падна мрежа, и тя видя на ъгъла на къщата огнени езици да се гърчат и да лазят към нея. К. Петканов, ОБ, 209. Бяла мъгла пъплеше срещу нас... Няколко каруци, натоварени с царевичак, пресякоха пътя ѝ, врязаха се в нея и понеже тя лазеше ниско, селяните, качени върху царевичака, останаха да висят във въздуха. Й. Радичков, В, 173. Само от изток, .., са се подали три-четири къдрави облачета и полекичка, боязливо лазят към откритото ширине след слънцето. Т. Влайков, Съч. III, 1. А облак лази / расте и вий снага космата. П. К. Яворов, Съч. I, 47.

5. Прен. За очи, поглед и под. — бавно и продължително се вглеждам, се заглеждам в нещо. Дочка хвърли любопитен поглед към Нейка и веднага се наведе да събира зърната. Гледаше земята, заграбваше с две шепи житото и все ѝ се струваше, че очите на Нейка лазят по гърба ѝ. К. Петканов, МЗК, 76. Сърбам аз вдъхновено, а окото ми лази към луканката моят идеал. Г. Краев, ЛСП, 16.

6. Прен. За път, улица и др. — постепенно се извишавам. Пътят лази в замайващи завои нагоре и наближава прелеза. Ст. Станчев, HP, 38. Най-после излязох из гората и се озовах на един гол скалист зъб... По него лази пътеката за Еленин връх. Ив. Вазов, Съч. XV, 48. — Царят дали е в черква? попита друг един болярин другаря си в улицата, що лазеше в полите на Царевец. Ив. Вазов, Съч. XIV, 4.

7. За растение — раста ниско, като се придържам към някаква повърхност. Зелена повит закриваше с дебелия пласт на листата си всичките стени на къщицата, а филизите ѝ лазеха дори по циглите на покрива. О. Василев, ЖБ, 94. Виждал си навярно тоя храст [клекът] да лази по стръмните рилски съсипища. Н. Хайтов, ПП, 7.

8. Прен. За човек — лакейнича, подмазвам се. — Ш-шт бе, Ненко-о! рекох му. Пази се бе, човек! Пазя се, пазя-я, Ламбе! отвърна ми. Пазя се, ама не лазя. Тарас, СГ, 76. Това е мръсната борба на злото / със честното. / .. / Другари, силите си да запазим! / Не щем борби, де трябува да лазим. Ив. Вазов, Съч. III, 163.

Лазя по корем. Разг. 1. Полагам извънредно големи усилия, за да постигна целта си, изнемогвам при извършването на нещо, което не е по силите ми. Савка: — Най-позорно ни изпъдиха. Ηайда: — По корем да лазите, но да им набиете вратовете. На бой налитат маскарите... Савка: — В съд ги дайте! Наричат ни простаци и мошеници... В. Нешков, П, 195. 2. Самост. или пред някого. Държа се раболепно, унижавам се, угоднича пред някого, за да постигна целта си. Лазя по нервите на някого. Разг. Нервирам силно (някого). Разбира се, в бъдещето не ще намерят място чудовищните светлинни реклами на Запада, които ослепяват човека, лазят по нервите му, предизвикват виене на свят. М. Ганева, ГМ (превод), 167. Лазят ме мравки (тръпки); мравки лазят по гърба ми. Разг. 1. Студено ми е, изпитвам студ и треперя. — Бре, другарю, я се наметни, че като те гледам, мравки ме лазят. Или си се затоплил с нещо отвътре, а? Ем. Манов, ДСР, 453. 2. Изпитвам силно чувство на страх, уплаха или силно вълнение от нещо, съпроводено с потреперване. Много пъти беше плакала и нареждала Гаравалката, но тази вечер гласът ѝ го шибаше и докарваше до ужас. По гърба му лазеха тръпки. С. Северняк, ИРЕ, 31. Заковани и потресени замръзнахме пред Репиновата картина „Иван Грозни и синът му Иван“ .. Мравки лазят по гърба ти, когато гледаш тая трагична сцена от средновековната руска история. А. Каралийчев, С, 117. Аз стискам още по-силно железата и по кожата ми лазят тръпки от страх. Вълкът изчезва и на огрения от месечината хълм настъпва предишното затишие. К. Калчев, ПМЖ, 10.


Източник: Речник на българския език (онлайн)