ЛАЍК, мн. -ци, м. 1. Книж. Лице, което се занимава с изкуство, наука или техника, без да има специална подготовка и при повърхностно познаване на предмета; дилетант, любител. Същевременно професионалните юристи, .., не можеха да се начудят как този лаик [Икономов] в тяхната област е могъл в една сбита реч с блясък да изложи една непопулярна конституционна идея в дните на възторжената младост на българската буржоазна държава. Т. Жечев, БВ, 396. С хипноза опита ли? — С каква хипноза? За какво? — наежи се Кантарджиев, като всеки лекар, когато лаици се бъркат в работата му. Л. Дилов, МСП, 157. Най-често такива пневмонии се придружават с кървави храчки в изобилие, което .. е дало основание на лаиците да говорят за „белодробна чума“. Пр, 1952, кн. 5, 49.
2. Църк. Мирянин (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
— От лат. laicus през фр. laique.