ЛАЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Книж. Който се отнася до лаик (в 1 знач.); дилетантски, лаически. Без да има медицинско образование, той му даде няколко лаични съвета относно лечението му.
2. Църк. Който се отнася до лаик (във 2 знач.); мирянски, лаически. Пълно осъществяване на принципа на единното трудово училище с преподаване на роден език, .., при това училището да бъде безусловно в светски дух, т. е. напълно лаично, без всяко влияние на коя и да е религия. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 107.