ЛА̀Й-ЛА̀Й-КУ̀ЧКА ж. Разг. Лайкучка. Най-величествените създания на природата у нас нямат имена. И най-миловидното, златожълто цвете, което пролет и лете краси полята ни, ние именуваме „лай-лай-кучка“. Ив. Вазов, Съч. XVII, 109. В ливадите започва да цъфти медночервената, рехава власатка, на големи кръгове се белеят лай-лай-кучките. Ем. Станев, ЯГ, 81. Между тях [бъзът и равнецът] се мяркат жълтеникав млечока и подрумчето — тъй зле прекоросано лай-лай-кучка. П. Тодоров, И I, 124. Лете харманът на Момчилови обраства с едролистна трева — лай-лай-кучка и глухарчета. З. Сребров, МСП, 34. Хлъцавицата лесно престая, като ся турят веднага отоплени кръпи на стомаха или ся дадат няколко лъжички топло от попарена лай-лай-кучка. Лет., 1871, 130.