ЛА̀ЙВАМ, -аш, несв.; ла̀йна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Внезапно почвам да лая. — Нема съм крива аз? Ами запрях се пред вас и бутнах вратника да вляза, па като лайна кучето, аз се уплаших. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 56.
