ЛА̀ЙКУЧКА ж. Разг. Лайка1. От маковете нивите аленееха, а по зелените класове, сред които тук-таме надничаше синчец и лайкучка, слънцето разсипваше златен прашец. Н. Кирилов, ПД, 37. Жлътналите се покрай плетищата лайкучки пълнеха неподвижния въздух със стипчива и сладка миризма. А. Гуляшки, ДМС, 180. Малцина знаят какво благодатно лечебно действие крие в себе си лайкучката — това малко невзрачно растение с неблагозвучно име. А. Бойчинов, ПХ, 15. Една стръмна поляна беше побеляла от лайкучка като снежна пряспа. Пл, 1969, кн. 6, 85.