ЛАЙНИЩА̀К, мн. -ци, м. Диал. Събир. Много лайна на едно място. Щом видиш, кай, дошла вода голяма, / дълбокото, то бавно, кай, върви, / а плявата, калта и лайнищака / те най-отгор и най-напред вървят. Сл. Красински, БН, 59.


Източник: Речник на българския език (онлайн)