ЛАЙНО̀, мн. -а̀, ср. Простонар. Изпражнение. Домиля му на Мито наистина, та едва ли не заплака... Това ли са неговите Бела и Сива?... Като че цяла година са мъкнали обоз, и няма кой да ги погледне! Хълбоците им се слепили. Лайната се запекли по задниците им, няма сутрин кой да ги почеше, да ги изпуха!... Ст. Даскалов, БМ, 267. И стоят сега някъде между гъмжилото от каруци, .., от конска пикоч, от биволски лайна, от биволски рога. Сл. Македонски, ЕЗМ, 56. Птиците отлитат в други, мирни места, а човекът затъва до гуша в кал, мръсен, изцапан в собствените си лайна. Л. Стоянов, X, 111. Градината беше обградена с висок, полесен с черна трънка, гъст и измазал с волски лайна плет. Ц. Гинчев, ГК, 17. Лайното и пикочта на детето понякога биват инакви, а не каквито са на отрасъл чловек. Й. Груев, КН 7 (превод), 87. Лъснал като лайно на месечина. П. Р. Славейков, БП I. Стори добро, изяж лайно. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 133. Поведи са по муха, да та отведе (отнесе) на лайно. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 53. От лайно кюфте не става. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 27.
Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително, презрително и оскърбително отношение към някого, за когото обикн. се смята, че е недостоен за нещо. — Кога прие телеграмата? .. — Снощи я донесоха с камион от Пещера. — Ами защо не я даде досега, лайно такова! Т. Монов, СН, 16. — Защото аз заради такива лайна като тебе съм гнил три години в Индокитай, додето кожата ми се разкапа, и заради такива като тебе гния сега тук и си хабя слюнката, и си късам нервите... Б. Райнов, ДВ, 234. — Марковски, къде сте тръгнали? .. — Искали да оберат общината.. — Кой да я обере? — Четата на Ванчовски... А ти бягаш, а, да не те мобилизират? Дезертьор! — Не се емчи, лайно! — злобно отвърна Костадин. Ем. Станев, ИК III и IV, 404-405. — Трябва да е идиот, за да му харесва работата. Особено с такова лайно за съдържател — обади се презрително Марсилеца. Б. Райнов, ДВ, 150.
◊ Все туй лайно съм. Простонар. Грубо. Не съм се променил никак, не съм станал по-добър. Вчерашно лайно. Простонар. Пренебр. Грубо. Неопитен, незрял млад човек. За хатър лайно не ям. Диал. Грубо. Заради облаги не угоднича, не раболепнича пред някого. И от лайното си ошав правя. Диал. Грубо. Много голям скъперник съм, стиснат съм. Като под лайно раста. Диал. За момче — бавно раста. Миризливо лайно. Простонар. Грубо. Човек с неприятен характер, който лесно се сърди. На лайното горната кора. Простонар. Грубо. Пренебр. Човек, който има високо мнение за себе си и смята, че е повече от другите. Не хвърлям / хвърля камък в рядко лайно. Простонар. Грубо. Не се заемам, не се залавям с нечестен, долен човек, който може да ме очерни, да ми навреди. От едно поле лайна сме. Диал. Грубо. Съвсем еднакви, едни и същи сме (употребява се при сравняване на хора, еднакви по недостатъците си). Ям лайна. Простонар. Грубо. Издавам нещо тайно. — Кажи кой те прати! Бобев? .. — Не ме питай повеке. Нищо нема да ти кажа. Ако отворя уста и взема да ям лайна, нели знайш, и там куршум ме чака или нож в гърлото. Д. Талев, ГЧ, 61.