ЛАКЕДЕМО̀НЕЦ, мн. -нци, м. Истор. Жител на държавата Лакедемон, в областта Лакония на Древна Гърция; спартанец. „Филип се учил при самия Епаминонд в Тива, а Епаминонд бил бог па войната и пръв разбил лакедемонците.“ А. Дончев, СВС, 93.
