ЛАКЀЙНИЧЕНЕ ср. Неодобр. Отгл. същ. от лакейнича. В първия от тия фейлетони един жалък помощник-регистратор се оплаква, че въпреки всичките свои низости, доноси, лакейничене, той все пак не напредва в кариерата си. Г. Бакалов, Избр. пр, 300.
