ЛАКЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Покривам нещо с лак. От скука тя по цял ден се оглеждаше в огледалото, по цял ден си скубеше веждите и лакираше ноктите. Д. Калфов, Избр. разк., 306.
2. Прен. Представям нещо в идеализиран, разкрасен вид, неотговарящ на действителното състояние; разкрасявам. За да му даде пропуск на сцената, авторът трябва да втъче в душата му поне петнайсет-двайсет на сто колебания, .. Иначе току-виж намерили се майчини синове — .. — които ще изкарат, че авторът преднамерено лакира, рекламира и се докарва някому. Сп. Йончев, ЩД, 36. лакирам се страд. Добре разбърканата боя се нанася не изведнъж, а на слоеве .. Най-накрая изделието се лакира. Св. Райчева, К, 75.
— От нем. lakieren.