ЛАКЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от лакирам като прил. 1. Който е покрит с лак1. Стаичката, .., беше чиста, варосана, с маса, която винаги беше покрита с прана покривка и около която бяха наредени хубави лакирани столове. Г. Караславов, ОХ III, 240. Седим в стаята, дето спят Искра и братчето ѝ, около една тъмно лакирана масичка със стъкло отгоре. Ем. Манов, МПЛ, 5. Таванът от същото тъмно, лакирано дърво отразяваше в спокойни отблясъци светлината на свещите. П. Константинов, ПИТ, 106. Лакирани нокти.
2. Прен. Който е изкуствено разкрасен. Повикът за „творческа свобода“ има за своя основа убеждението, .., че у нас съществува атмосфера на закриване очи пред трудностите, .., атмосфера, която насърчава лакираното, розовото представяне на живота. ЛФ, 1956, бр. 9, 2.