ЛА̀КОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който отделя лак1 (в 1 знач.). Имаше такива безобидни наглед китайци — те си гледаха търговията и ни предлагаха най-невинни „спомени“ от бамбук и от лаково дърво. Св. Минков, ПК, 7.
2. Който съдържа лак1 (във 2 знач.). Те [синовете на мистър Дилс] също рисуваха мебели за кухни, големи колкото едно чекмедже, измисляха столове от пластмаса, покриваха с твърд лаков химикал хубавата повърхност на дървото. Бр. Йосифова, БЧМ, 204.
3. Който е покрит с лак1 (във 2 знач.). Човек се изморява от купищата порцеланови, .., фарфорни сервизи, вази, миниатюри, украшения и лакови рядкости. Ал. Гетман, ВС, 253.
4. Който е предназначен за производство на лак1 (във 2 знач.). Лакова индустрия.
◊ Лакова живопис. Вид декоративно приложно изкуство, известно от древността в Китай, Корея, Япония, Виетнам и др., разпространило се най-вече като миниатюри върху папие-маше през XV—XVII в. и като украса върху утилитарни и декоративни предмети през XVIII в. в Русия и страните от Западна Европа.
ЛА̀КОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Лачен. Както Георги, така и Спиро са облачат по следующата програма: широки черни — лете жълти — панталони; ..; кундуре лакови и т. н. Л. Каравелов, Съч. IV, 119. Науката и образованието нямат нищо общо с белите ръкавици, с високите капели и с лаковите чепици. Хр. Ботев, Съч. 1929, 345.