ЛА̀КОМЕЦ, мн. -мци, м. Лакомник. Фрюлинка с охота се нахвърли на сочните, едри череши, но сега пък полковникът почука по чинията и сръчните ръце на лакомците престанаха да посягат. X. Русев, ПС, 107. А бре лакомец такъв! — заосъждах се аз. — Изял маслинките на дяда си и сега има смелостта още да го гледа! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 91. Когато [Будевска] учи ролята, тя е като изтощен от глад лакомец, комуто дълго време са отнемали храната. Ст. Грудев, АБ, 92. Младите трябва .. да ся научат .. да могат да претръпят и глад и жяжда, а не да ся научат само на облекло и храна и сън та да станат от тях зимоморлевци и мекушяре, лакомци и ленивци. Лет., 1869, 104.