ЛАКОМЀЯ, -ѐеш, мин. св. -я̀х, несв., непрех. Проявявам лакомия; лакомя се. — Търговец, който много лакомее, донякъде печели, па вземе да губи подхвърли бащата па Кирил. Т. Харманджиев, КЕД, 213. Спечеленото му се вижда малко, та не престава да лакомее. Т. Харманджиев, Р, 35.


Източник: Речник на българския език (онлайн)