ЛА̀КОМИЦА ж. Диал. Воденичен или водосточен улей. Отбихме се в една срутена стружна, .. Каналът, по който тече отбитата вода, се нарича жлеб или лакомица. Отвесният улей каца. А. Каралийчев, С, 22. Долу бумтеше воденичното колело. Силна струя се свличаше по лакомицата. З. Сребров, Избр. разк., 21. Тенекиени лакомици [на покрива] нямаше, защото тогава не бяха взели още да ги употребяват. Ц. Гинчев, ГК, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)