ЛА̀КОМКА ж. Лакомница. — Ами малките опашати маймунки .. Хората ги ловяха с тикви. Пробият дупка в тиквата, изчистят я отвътре и насипят ориз... Маймунката е любопитна. Идва, бръква с ръчица и сграбчва шепа ориз. Но дупката е толкова тясна, че юмручето ѝ не може да излезе. Хората я обграждат, ала лакомката не пуска ориза и... я хващат. П. Бобев, ЗП, 70. Дохожда едно по едно шикерчетата, питичките (пирожки) и се таквиз още други неща, .. А какво излиза после от това? Лакомката е болнава, язикът побелял. У, 1871, бр. 19, 296.


Източник: Речник на българския език (онлайн)