ЛА̀КОМНИК, мн. -ци, м. Човек или (по-рядко) животно, който яде ненаситно и с охота; гладник, лакомец. Бяхме четири сестри. Татко казваше: станете ли на шестнайсет — заженвам ви. Мене ме даде на високите и кльощави чобани — лакомници — сутрин сърбаха по едно ведро козе мляко, на обяд — половин мях овче сирене, за вечеря нагъваха сланина и кисело мляко. Л. Петков, ГЦ, 6. — Булката е напълнила термос с чудесно кафе. Пък и, доколкото си спомням, ти открай време си лакомник... Още ли обичаш да си угаждаш, или... Др. Асенов, СВ, 111. — Ох, ще си хапнем динка! — глади се по корема Митко, който по всичко личи е голям лакомник. П. Незнакомов, МА, 67. Малките лакомници са непрекъснато гладни и с широко разтворени уста просят храна. На възрастните птици почти не остава време да се грижат за себе си. Те през целия ден неуморно търсят храна. ПЗ, 1977, кн. 2, 20.