ЛА̀КОМНИЦА ж. Жена или (по-рядко) женско животно, която яде ненаситно и с охота; гладница, лакомка. Ала, като всяка умница избрана, имала си слабост нашата Лисана: че била от малка лакомница върла, че било без дъно пустото ѝ гърло. А. Разцветников, ОНН, 6. Но хитрата Лиса — лакомница стара — бабините гъски така уговаря: — Какини дечица, кака ще ви храни с хубава тревица в тихата горица. С. Ангелов, ХЛ, 9-10.