ЛАКОМЯ, -ѝш, несв., непрех. Индив. Лакомя се, лакомея. От школата излязоха мъжаги, / които лакомяха за облаги / и за добивки. Ст. Михайловски, СБ, 108.
ЛАКОМЯ̀ СЕ несв., непрех.1. Проявявам неутолим глад, лакомия (в 1 знач.) за нещо. Дърветата в съседната градина са отрупани с ябълки, круши и сливи, но никой не се лакоми за тях. Л. Стоянов, X, 67. Те [биволиците] се лакомяха, но не бяха много яшни, затова и биваха възсухи. Ил. Волен, МДС, 88.
2. Прен. С предл. за или със следв. изр. със съюз да. Проявявам силно и нетърпеливо желание, ненаситност за нещо. Свърши се бързо со жаждата ви за наука и знания, прегоря, изчезна. Сега друга жажда изгаря сърцето ви, за грошове се лакомите, за големи кярове. Д. Талев, ПК, 143. Той стана техник в стопанството, .. Не се лакомеше ни за пари, ни за удобства; живееше с домочадието си в кирпичената къщица. Д. Вълев, Ж, 88. — Добре, ама каква ще е тая федерация с двама царе? .. Да вземем да утрепем единия, че да оставим другия, не иде. Царският род до девето коляно ще се лакоми за престола, все ще има кавги и разправии. П. Вежинов, ЗЧР, 41. Лихвари душата ни ще извадят... Придавахме, наддавахме, всеки се лакоми повече да вземе... СбЗР, 10. Она често бе спирала на него дълги, скрити погледи, но он нехайно бе ги отминал. Кунка Димовата, смирена и бедна девойка, малко кривичка с ногата, — никой не се лакомеше за нея. Елин Пелин, Съч. V, 97-99. Той не мечтаеше да става изобретател, не мислеше да създава нови машини, нито се лакомеше да управлява големи заводи. А. Гуляшки, Л, 41.