ЛАКОНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. 1. Литер. В стилистиката — кратък и ясен израз, характерен за сентенциите, максимите, пословиците и др., който е бил присъщ на ораторите от древногръцката област Лакония с главен град Спарта. Особено място в пиесата без съмнение заема езикът ѝ, .. Но той страда от голяма доза несценичност, главно поради липса на лаконизъм. Пет думи могат да дадат живот на една мисъл, десет — да я убият. ЛФ, 1958, бр. 48, 2. Цялата тежест в случая е паднала върху оригиналността на стила, авторът се е увлякъл в езиково маниерничене. Лаконизмът в много случаи е доведен до изречения от една дума. С, 1952, кн. 10, 188. На естрадата е нужен лаконизъм, остроумен анекдот, ярка ситуация... ВН, 1959, бр. 2547, 4.
2. Разш. Краткост, сбитост, лаконичност. Ужасно страдание се чете в лаконизма на това писмо. Ив. Вазов, Съч. XXI, 115. В ушите ни бръмчат още разговори и данни, свикнахме с лаконизма на цифрите, с предвижданията. БВ, 1971, кн. 6, 17. Като изхожда от старата традиция, но влагайки с умение много модерни елементи (декоративност на петната, изискана изразителна линия, лаконизъм в композицията и известна стилизация), художникът .. постига ефектни резултати. РД, 1961, бр. 318, 2.
— От гр. λακωνισμός през фр. laconisme.