ЛАКОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до лаконизъм (във 2 знач.); кратък, сбит. Те размениха само няколко думи. Толкова лаконичен беше разговорът, че даже конете им не можаха да си духнат взаимно в ноздрите. А. Гуляшки, МТС, 161. Той [Жендов] става майстор на острия, понякога саркастичен тон на рисунката, карикатурата и картината и достига до лаконична, проста и безпощадно ясна форма и идейност. НК, 1958, бр. 51, 6. Езикът на цифрите е лаконичен: стотици хиляди тонове минерални торове, калцирана сода, целулоза, пластмаси, синтетични смоли. ВН, 1958, бр. 2079, 2.
◊ Лаконичен стил. Литер. Вид езиков стил, за който са характерни сбити и стегнати, пределно кратки и ясни изрази.
— От гр. λακωνικός през фр. laconique.