ЛАКОНЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от лаконичен; лаконизъм, краткост, сбитост. След седмица той получи кратко писъмце, но то със своята лаконичност беше дори обидно: от тона на няколкото реда личеше, че Боев е сметнал искането му за хлапашки каприз. X. Русев, ПЗ, 115. Лаконичността не се състои в малосричността на стиха, а в пестенето на думите, на изразния материал. ЛН, 1927, бр. 11, 3. Стихът е ясен и кратък, .. Очевидни са изразената лирическа ведрост и художествена лаконичност. Ив. Спасов, БС, 43.