ЛАЛУ̀ГЕР м. Полски гризач — вредител с жълтеникава козина, който рови дупки из нивята, причинява щети на посевите и е приносител на чума и други заразни болести; суек. Citellus citellus. По полето на всяка стъпка прибягват лалугери и влачат класове към дупките си. Ил. Волен, МДС, 240. — Виждаш ли близката нива? Не полъхва ветрец, а глей как се люлеят бразди из нея. То са плъхове и лалугери, които шарят из стръковете и ронят зърното. П. Спасов, ГЛЗЗ, 40. Лалугерите и таралежите отдавна спяха в зимните си леговища. П. Бобев, ЗП, 124. По-добре сам да иде при него и да му каже какво мисли, отколкото да се крие като лалугер... А. Христофоров, А, 297.
Прен. Употребява се за саможив човек. — Вижте какво, господин Смилашев — рече поручикът по-меко, — аз знам, че вие се срещате с разбойниците — вие и оня там, старият лалугер. Г. Караславов, Избр. съч., 140.
— Т. Шишков, Първа храна, 1860.