ЛАЛУ̀ГЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до лалугер; лалугерски. Пред него припкаше жълтеникаво куче с вирната опашка и току се навеждаше ту отсам, ту отвъд да души лалугеровите дупки. Т. Влайков, Съч. II, 73.
