ЛАМ, ла̀мът, ла̀ма, мн. ла̀мове и ла̀мища, м. Остар. и диал. Дупка, яма, трап. Тия тъй приготвени масурчета са турят в лама, който е напълнен, разумява се, с барут или друго запалително вещество. Лет., 1876, 91. Градските защитници направиха чудеса: отваряните през всеки ден прелези те покриваха, издигаха нови стени и копаяха нови ламища. С. Бобчев, СОИ, 69.
ЛАМ междум. 1. За наподобяване на звука, който се издава при лакомо захващане с уста, при лапване на нещо; лап. Лам, лам — изщракаха челюстите му и кучето стръвно загриза кокала.
2. В сказ. функция — захващам с уста; лапвам. Пооблизахме се около халвата, не издържахме и — лам — издухме бузи с батко.