ЛАМАРЍНА ж. Лист от стомана, цинк, мед и др. Кръчмата беше почти празна. Само около една маса, близо до покрития с ламарина тезгях, седяха двама мъже и две жени. А. Гуляшки, Л, 75. Калфите на Бабулевци, .. — отваряха сандъците един по един и вадеха оттам всякакви съдове, но не от бакър, а от гледжосана ламарина. Д. Талев, ПК, 773-774. Хората се свирали в изби, под оцелели входове, събирали тухли и ламарини, струпвали ги и се подслонявали под тях. Г. Караславов, Избр. съч. VII, 369. Задуха силен вятър. Той огъваше клоните на дърветата, събаряше ламарини от покривите. Изви се вихрушка. Кр. Григоров, ОНУ, 173. Черна ламарина. Поцинкована ламарина. Месингова ламарина.
— От ит. lamarina.