РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ЛАМЍЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от ламя; голяма ламя. Зяпнало ламището да глътне юнака, а от устата му пламък лумнал.

ЛА̀МИЩЕ¹, мн. -а, ср. Диал. Увел. от лам; голям лам. Като ги видя мечката, / .. / с крака ламища копаи, / с уста трънито скубаши. Нар. пес. СбНУ XXV, 114.

ЛА̀МИЩЕ², мн. -а, ср. Диал. Вихрушка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Източник: Речник на българския език (онлайн)