ЛАМПА̀ДА ж. Книж. Поет. 1. Малък съд, напълнен с мазнина, в който се запалва фитил и служи за осветление; светилник, кандило. Тя [тълпата] доближи храма, когато вратите на притвора широко се разтвориха. На прага се появиха деца със сребърни лампади. Ст. Загорчинов, ЛСС, 134. Кажете, още ли разказва приказки Шехеразада, / за да смири насилника, за да забави с нощ една смъртта, / и още ли се лута Аладин с вълшебната лампада. Л. Даскалова, СТ, 14. ● Обр. Вечеряхме. Над нас луната / вълшебно свети.../.. / Нощ селска. Мир. Вълшебно свети / над нас небесната лампада. Ив. Вазов, Съч., XXVIII, 171.
2. Голяма свещ. Сега дворецът в чест на конгресистите е осветлен с четиринадесет хиляди восъчни лампади, както е бил осветляван при големи тържества и приеми. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 48. Като преглеждаше обвиненията Джордано не можа да не се усмихне. Не е палил винаги лампадата пред ликовете на божиите угодници. С. Боянов, СК, 101. От тоя султан (Мурата) се намеруват подарени в монастира две велики восчани лампади, които са тежки по дванадесят оки едната и украшени златом. Н. Рилски, ОМР, 37.
— От гр. λαμπάδα. Друга (остар.) форма: ламба̀да.