ЛА̀МПИЧКА ж. Умал. от лампа; малка лампа, лампица. Малката стара лампичка, закачена на стената, пръскаше през опушеното си стъкло бледна, тиха светлинка. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 5. Райна запали лампичката до елхичката, угаси светлината па абажура и седна на един от фотьойлите. А. Михайлов, ДП, 68. Тук-таме, през тесните пролуки на малките барачки, .., прониква светлина от мижави електрически лампички. Г. Караславов, Избр. съч. III, 56. Момчето запали цигарата си от карбидната лампичка, окачена на гвоздей. Н. Драганов, ТМС, 53. В този миг на таблото пред него светна контролната лампичка. Н. Нинов, ЕШО, 65.
— Друга (простонар.) форма: ла̀мбичка.