ЛАМТЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, несв., непрех. Стремя се силно към нещо. — Виждам аз, ламти син ми. За власт ли, за що ли? За пари не е. Имам пари. В. Мутафчиева, ЛСВ, 207. Поколението на Смирненски ламтеше с цялата си душа за светлината, която идеше от пожарите на Великата октомврийска революция. А. Каралийчев, С, 201. За ядене не ламтеше, но мастиката жулеше като вода. К. Калчев, ДНГ, 72. Досю има две момичета, ама те са в града сега. Учат там, че то сега всичко за наука ламти... Кл. Цачев, СШ, 53. — Ще си направя чифлик в Караорман, защото обичам тия места и съм ламтял цял живот там да живея. Ем. Станев, ИК I и II, 207.