ЛАНГЕРА̀ м. и ж. Диал. Неодобр. Название на жителите на някои села в Пловдивски окръг, които обикн. са били погърчени българи. — Български войници ли сте вие или станимашки лангери? Л. Стоянов, X, 19. Двубоят между българина Бако Динчо и родоотстъпника, лангерата Петракоолу, ще продължи, защото тези двама души са олицетворение на двата народностни полюса в града. Н. Хайтов, А, 25-26. Родословието на хаджията се състои в следните няколко думи: баща му е Станимашки лангера. Ст. Заимов, M III, 332.
— От тур. lang 'крив' през гр. λάγγερα.