ЛА̀НЕЦ, мн. -нци и (разг.) -нцове, м. Дълга верижка за джобен часовник. През жилетката му се проточваше от единия джоб до другия тежък златен ланец с часовник. С. Славински, МСК, 50. — Подай, Пеееткоооо! — запя шегобиецът Стоян Кечеджиев, който носеше на жилетката си ланец от часовник, но часовник нямаше. А. Каралийчев, НЧ, 23. Илче седна на едно столче до баща си и несъзнателно почна да си играе със сребърния ланец на часовника си. Д. Спространов, ОП, 63. Млада булка по двор ходи, / по двор ходи, бял кон води. / Челна тропат, гривни дзвънкат, / гривни дзвънкат, ланец дрънка. Нар. пес., СбВСт, 156. // Разш. Дълга верижка за прикрепяне на нещо. Ланец за очила.
— От нeм. Lan 'вeрига'. — Лeтоструй, 1876. — Друга (остар.) форма: ланц.