ЛАНЍТА ж. Старин. Поет. Буза, страна. Тъй беше седял той преди години, та беше държал в дланите си главата на жена си, топлите ѝ ланити и тежките ѝ коси. А. Дончев, ВР, 23. Една сълза се търколи и застина по ланитите на старата жена. Д. Спространов, ОП, 227. Сгърчената на челото и изопната по ланитите кожа придаваше умален вид на лицето. Р, 1926, бр. 225, 2. Те [азиатците] имат цвят бледав, .., очи малки и ябълчиците на ланитите издадени навън. Пч, 1871, кн. VI, 87.