ЛА̀НКАМ1, -аш, несв., прех. Диал. Говоря празни неща; бръщолевя, дрънкам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ЛА̀НКАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Скитам, миткам. — Думам ти, ожени се, Станкулчо, стига си ланкал по селата. Ще се простудиш, че и тебе ще изгубя. Ст. Марков, ДБ, 63.