ЛА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до лани; миналогодишен, ланшен. Донската шума беше засипана с млади, прекършени от огъня на автоматите филизи. С. Северняк, ИРЕ, 244. В клисурата между корените на буките още имаше лански преспи сняг. Те лежаха върху изгнилата шума, прободени от треви и папрати. Ив. Давидков, КХП, 54. „Както сте прекарале ланската зима, то ще да прекарате и тая. Аз ще да ви помагам“ — каза тоя добър човек и тоя голям родолюбец. П. Хитов, МП, 43. Два су снега на планин паднале, / един лански, а други по-лански. Нар. пес., СбВСтТ, 305. Търси огън на ланско огнище. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 182.
◊ Запиши го на (върху) ланския сняг. Разг. Откажи се от тях, няма да ти ги върнат, няма да ти се изплатят (за пари, дадени в заем, за дълг към някого). — Севастократоре, запиши, че велможите от Търновград се оплакват, .. — Ще запиша, василевсе, всичко ще запиша върху ланския сняг. А. Каралийчев, ПГ, 95. Като (колкото) ланския сняг мил ми е (обичам). Разг. Ирон. Никак не ми е мил, никак не обичам. Миндилевски и Бибите аз ги обичам колкото ланския сняг, санким не ги знам какви са изедници. Ем. Манов, ДСР, 227. Както (като) на ланския сняг радвам се. Разг. Ирон. Никак не се радвам някому или на нещо. Ланския сняг. Разг. Пренебр. Нещо ненужно, излишно, безсмислено. — За какво става дума? — запита Белкин. — За ланския сняг — отговори Манол и започна да се киска. К. Калчев, ЖП, 60. И както всички мляскат и разговарят помежду си, очилатият господин, .., се обръща любезно към съседа си и чисто и просто го заприказва, да речем, за ланския сняг. Св. Минков, РТК, 153. Разправяй го (ги, тия) на ланския сняг. Разг. Пренебр. Не ти вярвам, не можеш да ме заблудиш; лъжеш. Разправяй на ланската ми шапка. Разг. Пренебр. Не е вярно това, което казваш; лъжеш. Търся огън на ланско огнище. Разг. Ирон. Върша нещо безсмислено, искам да постигна нещо невъзможно.