ЛАНЦЀТ м. 1. Мед. Хирургически инструмент във форма на ножче, който служи за отваряне на вени, за ваксиниране и пр.; ланцетка. Ланцет за ваксинация.

2. Метал. Инструмент за оправяне, изглаждане и почистване на леярска форма след изваждане на модела; ланцетка.

3. Метал. Стоманен прът, с който се пробива замазаният отвор на висока пещ, за да потече металът.

— От фр. lancette.


Източник: Речник на българския език (онлайн)