ЛА̀НШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Разг. Лански. От тях [хайдушките песни] дъха на балкан, те миришат на пролет, каквато беше ланшната и тазгодишната. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 180. Погледът му [на Ради] беше спрял на гредите, по които висяха низи ланшни червени чушки и сухи гъби. Ст. Мокрев, ЗИ, 103. Късно вечерта, като се навечеряха и изпиха едно котле вино от ланшното, те се явиха в общината. М. Иванов, Д, 16-17.
◊ Ланшния сняг. Разг. Пренебр. Нещо ненужно, излишно, безсмислено. Разправяй го (ги, тия) на ланшния сняг. Разг. Пренебр. Не ти вярвам, не можеш да ме заблудиш; лъжеш. Разправяй на ланшната ми шапка. Разг. Пренебр. Не е вярно това, което казваш; лъжеш.