ЛА̀ПАД, мн. няма м. 1. Многогодишно растение от рода на киселеца с едри, продълговати листа; щавел. Rumex patientia. Там имаше едно празно, запустяло и занемарено ниско място. То бе обрасло с бучиниш, татул, лапад и разни други бурени. К. Тулешков, НЗ, 62. — Да не мислиш, че не те знам, кой си? Все лапад сееш. Видял ли си шепа зърно в къщата си? К. Петканов, СВ, 22.
2. Листата на това растение, които се употребяват за ядене; щавел. Готвеше фасулена чорба, в ранна пролет вареше коприва или пък лапад. ЖД, 1967, кн. 7, 2. Не ядат като Танчо и семейството му разни чорбуляци от киселец и лапад, но искат пиле по-младо, някое агне сукалче, или пък прасенце, дето още не си е сменило кривите зъби. К. Григоров, ТГ, 21-22. През пролетта децата беряха коприва и лапад за чорба. Ем. Станев, ИК I и II, 413. Донесе лапад у дома / и пълни менци. / Нахрани с тричена ярма едно теленце. Цв. Ангелов, НП, 115.
3. Ястие, приготвено от листата на това растение. Днес съм само на един лапад.
◊ Спанаков лапад. Многогодишно растение от семейство лападови с едри светлозелени листа, богати на витамини и минерали. Rumex patientia. Спанаковият лапад се отглежда като листен зеленчук. Той е богат на желязо – отличен за борба с анемията и пролетната умора. Н. Симов и др., ПСП, 76.
— От гр. λάπαϑον.