ЛА̀ПАДЕЦ, мн. няма, ср. 1. Умал. от лапад (във 2 и З знач.); малко лапад. — Рекох оня ден на Бонка — .. — вземи, рекох, на дечицата малко месце, не може, рекох, само на един постен лападец... Г. Караславов, ОХ II, 639. Майка ми смята, че съм отслабнал, та е решила да ме угоява. А тя поминава само с по малко кисело млечице... И разни чорбици от лападец си вари — допълни той. Г. Караславов, ОХ IV, 374.
2. Диал. Лапад. Той всеки ден занасяше на майка си пълна торбица с едър горски киселец и лападец. Ст. Даскалов, СЛ, 6. Сочните връхчета на копривата и лападеца вече избиваха нагоре и напомняха на хората, че скоро, много скоро ще се пременат в прясна зеленина. В. Нешков, Н, 177. Ето това е една пита, в която се намират изсипани и трите неща, сир[еч]: лападецо, който показува градината, сиренето, маслото и кашкавалът, които показуват яхъра, а брашното, което нищо друго не показува, освен воденицата. ВУХБ (превод), 53. Населението употребява за храна и ред други зеленчуци, за отглеждането на които не се грижи, защото са саморасли. Такива са например: лападец. СбНУ XLII, 174.